Сред най-големите й неприятности е правителството, което непрекъснато се възползва от емоцията на дадена ситуация, за да примами американците доброволно да се откажат от гражданските свободи. Примерите включват нейното многократно напомняне, че Патриотичният акт не е бил написан на 12 септември (прекратявайки разговора дали правителството е участвало в атентатите от 11 септември 2001 г., тя твърди, че е безспорно, че са се възползвали от него със законодателството, написано много преди него), боен вик на „Това е за децата“ (като оръжие за подбуждане на всичко – от забрани за пушене до цензура в интернет) и това, което тя нарича „законите „спрете ме да бъда глупав“, които варират от задължително използване на предпазен колан до забрана на проституцията и употреба на наркотици. По същия начин тя се позовава на предложеното законодателство за ограничаване на мандата на политиците като законите „спрете ме, преди да гласувам отново“.
Коментари (0)